F. E. Sillanpää (1888–1964)

Франс Емил Силанпее става първият финландски писател, комуто през 1939 г. Нобеловият комитет присъжда награда за литература. Според критиците, най-добрият роман на Силанпее е „Свещена нищета”, издаден за пръв път през 1919 г. Залових се с четенето на въпросното произведение, и след няколко дни, прекарани в свещени читателски мъки, мога да споделя, че не открих никакви художествени достойнства в романа. Предполагам, че целта на автора е била да покаже еволюцията на финското общество по времето на борбата за национална независимост на Финландия, посредством биографията на произволно избран герой от селската работническа класа – от неговото раждане до смъртта му. Произведението следва историческата хронология на събитията, но в основната си част се състои от описание на отделни случки и факти. За да разбере смисъла, читателят трябва да е сериозно запознат с историята на Финландия, тъй като контекстуално не става ясно кой за какво и срещу кого се бори в борбата за независимост. Говори се за шведи, говори се и за руснаци, като авторът явно допуска, че читателят няма нужда от обяснение кой кого владее, и кой кого освобождава.
По отношение на героите в романа – абсолютизирани образи на доброто и лошото, без нюанси, без характери. Индивиди, в най-елементарната си форма, които извършват някакви действия, които трудно бих нарекъл „фабула”. На романа липсва цвят, липсва фабула и добре развита централна тема. И ако „Свещена нищета” е най-добрия роман на Силанпее, не искам и да си помислям какво ли представлява някоя от по-посредствените му творби…… (altro)

"The summer-morning death of Silja, that lonely figure left to her own resources, may thus be seen as the end of a long chain of events that we can regard as beginning thirty years earlier, when Silja's father, Kustaa, inherited the Salmelus farm."
So begins this novel, which then takes us back through the events of young Silja's sad life: her father's marriage to a woman of unfortunate family, plus his own weak character cause the loss of the family farm. Further events find the girl working as a maidservant on a succession of farms, until while working for a kindly professor, she falls in love. The beautifully written account of Silja's emotions that midsummer is perhaps the loveliest part of this novel.
Towards the end, as war breaks out between the Red and White factions, I felt my interest beginning to wane slightly, but nonetheless a great novel.… (altro)

Ainoan Nobel-kirjailijamme Frans Emil Sillanpään 1918 kirjoittama romaani Hurskas kurjuus (Santa Miseria) herätti aikakautenaan kovasti ristiriitaisia tunteita. Kirja julkaistiin 1919. Se kertoo Suomen sisällissodasta ja kirjailija asettuu siinä punaisten puolelle. Sillanpää kertoo köyhän torpparin Juha Toivolan elämänvaiheista ja siitä, kuinka Toivola lopulta sisällissodassa joutuu valkoisten teloittamaksi. Kirjasta eivät senajan Suomessa pitäneet valkoiset, eivätkä punaiset. Valkoiset eivät pitäneet, koska heidät kuvattiin raakalaisiksi ja punaiset eivät pitäneet, koska heidät kuvattiin olemukseltaan yksinkertaisiksi. Sillanpää kuvaa mainiosti maaseutua, siellä asuvia ihmisiä, sekä heidän tapaansa elää.… (altro)